Онова

Начало книги

— Как вървят делата, професоре? — генералът трудно удържаше нетърпението си.

— Какви дела? — попита професор Ка, явно не бързаше да отговори.

— Цели пет години вие работите тук долу, без никой да ви притеснява. Ние ви се доверяваме. Но колко дълго може да се вярва на думи? Крайно време е да видим делата.

В гласа на генерала се долавяше заплаха, затова Ка махна с ръка и се усмихна.

— Спечелихте, генерале. Исках да поизчакам малко, но вие… Аз Го направих — професорът мина в полушепот — и, заклевам се в Слънцето, вече мога да Го покажа на света.

Той с жест повика Генерала в пещерата. Ка заведе госта си в най-дълбокото — там, където през незабележим отвор се процеждаше тънък лъч светлина. Там, върху гладка и равна ниша, лежеше Онова.

По форма То приличаше на бадем, имаше множество стени и блестеше.

— Ама това… — генералът беше объркан, — това си е камък.

В сините очи на професора пробягна лукаво пламъче.

Читать дальше →