Кръгът

Начало книги

Кампусът беше необятен и привидно разхвърлян, ослепителен в лазурните тихоокеански цветове, но същевременно всичко беше обмислено до най-малката подробност, изпипано от най-изкусните ръце. На терена на някогашна корабостроителница (по-късно автокино, след това битпазар, а накрая пущинак) сега имаше заоблени зелени хълмове и фонтан на Калатрава[2]. Както и зона за пикник с маси, подредени в концентрични кръгове. И два вида тенис кортове – червени и с тревно покритие. И волейболно игрище, по което дечица от забавачката към компанията тичаха, пищяха и се стрелкаха във всички посоки. Насред всичко това се издигаха корпоративните сгради – над хиляда и петстотин декара матирана стомана и стъкло, които представляваха централата на най-влиятелната компания в света. Небето беше безупречно синьо и без нито едно облаче.

Мей си проправяше път от паркинга към главната сграда и се стараеше да изглежда като естествена част от всичко наоколо. Алеята се виеше между портокалови и лимонови дръвчета, а тук-там червените павета бяха заменени с плочки с насърчаващи, вдъхновяващи послания. Върху червения камък на една плочка с лазер беше гравирано „Мечтай“. На друга – „Заключи се“. Бяха десетки: „Приобщи се“, „Изобретявай“, „Твори“. Мей едва не настъпи ръката на млад мъж в сив гащеризон, който поставяше нова плочка с надпис „Дишай“.

Читать дальше →