Обектът на престъплението

Начало книги

Тод водеше всички момичета тук — кулата на спасителен пост номер 18 на плажа в Нюпорт. Докато не се сдобиеше с апартамент като по-големия си брат — със стерео уредба, огромно водно легло и хладилник, натъпкан с бира, това щеше да си остане най-доброто място, където можеше да заведе момиче вечер. Всички спасителни постове бяха близо до високия скат по протежение на плажа, върху който в един ред, с фарове, насочени към морето, паркираха колите. Предпочиташе пост номер 18, защото бе построен на малко по-ниско място, така че светлините от автомобилите се плъзгаха над него и обливаха водната повърхност оттатък, без да го смущават.

Кулите имаха малко остъклено помещение и широка около два метра тераса, върху която по цял ден се излежаваха спасителите — с изтегнати крака, с ръце зад тила и насочени към океана носове, покрити с бяло, за да не изгорят. Когато оранжевото слънце достигнеше хоризонта и сенките на кулите станеха по стотина метра, спасителите заключваха сърфовете, банските и шамандурите си заедно със сивите дървени стълби в специалните бараки отдолу и си тръгваха към къщи.

Читать дальше →