Дъщеря назаем

Начало книги

Още десет минути и най-сетне щеше да си е у дома.

Каролайн Джоузеф потръпна от облекчение — дългото й пътуване беше към края си. Изобщо не обичаше да шофира нощем; неотменно я съпътстваше чувството, че нещата ще се изплъзнат от контрол. Всеки чифт насрещни фарове сякаш я притегляше към себе си, окъпал вътрешността на колата в бялата си светлина, докато Каролайн стискаше волана и с мъка удържаше автомобила в правилната посока.

Но вече не оставаше много. Тя нямаше търпение да напълни ваната с топла вода за Наташа, да й направи чаша горещ шоколад и накрая да я сложи да спи. Остатъка от вечерта можеше да посвети на Дейвид. Струваше й се притеснен и се надяваше да го убеди да сподели грижите си с нея на чаша вино пред огъня, след като Наташа заспи. Навярно беше свързано с работата.

Тя погледна безценната си дъщеричка в огледалото. Таша беше на шест… по-точно на шест и три четвърти, както обичаше да подчертава, макар че заради крехкото си телосложение изглеждаше по-малка. Имаше мека, леко чуплива светлоруса коса до раменете и нежни черти на лицето, които в момента проблясваха на пресекулки на жълтата светлина на уличните лампи. Очите й бяха затворени. Каролайн се усмихна — изглеждаше толкова спокойна.

Читать дальше →