Воалът на нощта

Начало книги

Ребърн Корт представляваше комплекс от сгради, построени от пъстър пясъчник, и се простираше нашироко върху голото възвишение. Гледката не беше особено впечатляваща. Лейди Виктория видя Ребърн много преди каретата да стигне до там и не откъсна поглед от него, докато конете препускаха към вратата на парка. В крайна сметка голата местност не предлагаше нищо по-интересно. Колкото повече наближаваха, толкова по-тромава и грозна изглеждаше господарската къща, от чиито остри зъбери произволно се издигаха охранителни кули, стърчащи високо в оловносивото небе.

— Възможно ли е тук да живее херцог?

Неверието, съдържащо се във въпроса на Дюър, беше точно отражение на мислите на Виктория.

— Подхожда му. — Младата жена не си направи труда да скрие лошото си настроение от вярната камериерка. След двудневно пътуване, първо с влака от Бристол до Лийдс и после пет часа с каретата, тя кипеше от гняв.

Само при мисълта за властното писмо, с което практически и бе заповядано да се яви в Ребърн Корт и което бе грижливо прибрано в дамската й чантичка, тя стисна ръце в юмруци. Отначало беше решила да не се отделя от добре познатата обстановка на Ръшуорт Мейнър и да остави брат си Джек да изгние в кулата за длъжници, но после размисли. Представата какъв позор би донесло това на семейството се оказа по-силен стимул за гордостта й от наглото писмо на херцога. Затова му изпрати кратък отговор, събра най-необходимото в един куфар, отиде с каретата си до гарата в Бристол и се качи на влака, като през цялото време се стараеше да пренебрегне протестите, плачовете и умело изиграните припадъци на скъпата си майка.

Читать дальше →