Виолетов огън

Начало книги

— Рейд, толкова се радвам, че дойде.

Рейд Браг се усмихваше непринудено и невероятно очарователно, докато разтърсваше ръката на Албърт Ван Хорн. Току-що бе влязъл в огромното фоайе с мраморни колони в дома на Ван Хорн на Четиринадесета улица. Високите пет метра тавани бяха украсени с умело изрисувани ангелчета, които се носеха сред кълбета от облаци. Стълбището и внушителните перила от палисандрово дърво и месинг се извиваха нагоре към полуетажа между партера и първия етаж. Стъпалата бяха застлани с ориенталски килим в кралско червено. Класически бюстове се мръщеха на Рейд от зелените си мраморни пиедестали, а от тавана висеше полилей с размерите на две големи пиана. Безбройните кристали по него блестяха. Рейд беше виждал немалко чудесно обзаведени къщи, но даже и той беше впечатлен.

— Удоволствието е мое, Албърт. Ти знаеш това — отвърна той с непринудена сърдечност.

Албърт Ван Хорн, който бе финансирал строежа на железопътни линии още отпреди избухването на Гражданската война, отвърна на усмивката на Рейд. Той прегърна младежа и те закрачиха заедно по просторния черно-бял мраморен коридор.

Читать дальше →