След невинността

Начало книги

— Софи, къде си?

Момиченцето се сви уплашено. Стисна упорито устни и не помръдна от ъгъла на стаята си, притиснато между облепената с весели тапети стена и леглото, твърде голямо за неговия ръст.

Дочуха се приближаващи стъпки.

— Софи? — Тонът на майка й беше остър, с нотка на досада. — Софи? Къде си?

Софи си пое дъх със стиснато гърло и в очите й бликнаха сълзи, когато вратата се отвори рязко и Сюзан се появи на прага. Само татко да беше тук. Само да не беше заминавал. Само да си дойдеше у дома.

— Софи! Идвай, когато те викам! Какво правиш? Имам да ти кажа нещо важно — изрече Сюзан с режещ глас.

Софи колебливо вдигна поглед към очите на майка си, които веднага се изпълниха с ярост, забелязвайки хартийката в краката й.

— Какво е това? — извика Сюзан и се наведе.

Грабна листчето, цялото в ярки и дръзки цветове. Дори възрастен не би се затруднил да различи фигурите в рисунката, която, макар и нахвърляна по детски, беше изненадващо жива и истинска. На картината можеше да се види един мъж, нарисуван в гигантски, героични пропорции, и едно много малко русо момиченце. И двете фигури бягаха — детето гонеше възрастния мъж.

Читать дальше →