Неочаквано възмездие

Начало книги

Тина Когин знаеше как да използва най-добре и малкото, което притежаваше. Искаше й се да вярва, че това й е вродено.

Няколко етажа над грохота от нощното движение голият й силует рисуваше гротескни фигури по стената на полутъмната стая. Тя се усмихна, докато сянката трепваше и постоянно сътворявате нови форми на черно върху бяло, като в тест на Роршах1. „И то какъв тест само! — помисли си тя, докато правеше знак «ела по-насам». — Каква гледка за някой психопат!“

Засмя се на умението си да се самоиронизира, отиде до скрина и огледа с любов колекцията от бельо. Престори се, че се колебае, за да удължи насладата, след това посегна към привлекателен комплект от черна коприна и дантели. Сутиен и гащички, произведени във Франция, с хитро замислени, ненатрапващи се подплънки. Облече и двете. Пръстите й се движеха тромаво, несвикнали с фините дрехи.

Затананика си тихо — гърлен звук с неопределима мелодия. Той бе като химн на вечерта, на трите денонощия неограничена свобода, на вълнението от скитането из улиците на Лондон, без да знае какво точно ще изплува от меките летни обещания на нощта. Пъхна дългия си лакиран нокът под етикета на пакет чорапи, но когато ги извади, те се закачиха на кожата й, която бе по-загрубяла от работа, отколкото й се искаше да признае. Позволи си ругатня, освободи чорапа и огледа пораженията — пусната бримка на вътрешната част на бедрото. Трябваше да бъде по-внимателна.

Читать дальше →