Черно и сребърно

Начало книги

В деня на трийсет и петия ми рожден ден госпожа А. внезапно изневери на ината, който в моите очи беше най-характерната ѝ черта, и предварително заела позиция върху леглото, което вече изглеж​ даше несъразмерно за тялото ѝ, накрая напусна познатия ни свят.

Онази сутрин бях отишъл на летището да пос​ рещна Нора, която се връщаше от кратко работно пътуване. Макар да беше късен декември, зимата се бавеше и монотонната шир от двете страни на магистралата се белееше, обвита в тънък слой мъгла, възнамеряваща сякаш да замести снега, който така и не се решаваше да завали. Нора отговори на позвъняване по телефона, но не говореше, по-скоро слушаше. Каза: „Добре, разбрах, значи, във вторник“, после прибави едно изречение, с което опитът ни е научил да заместваме в случай на нужда липсващите подходящи думи:

– Може би е по-добре така.

Спрях на първата отбивка, за да може да слезе от колата и да се отправи сама към някаква неоп​ ределена точка на паркинга. Плачеше тихо, дясната ѝ ръка покриваше в шепа устата и носа ѝ. Едно от безкрайните неща, които научих за жена ми за десет години брак, беше нуждата ѝ да се изолира в моменти на мъка. Изведнъж става недосегаема, не позволява на никого да я утешава, оставя ме да стоя отстрани като ненужен зрител на страданието ѝ – опърничавост, която ми се е случвало да взема за липса на благородство.

Читать дальше →