Гаснеща жарава

Начало книги

Понякога сънувам, че пропадам.

Разбира се, тези сънища започват с полет. Защото това правя. Това съм аз. Това обичам.

Преди няколко седмици бих казала, че го обичам най-много на света, но оттогава много неща се промениха. Всъщност — всичко.

В тези сънища се втурвам през небесата свободна така, както би трябвало. И след това изведнъж нещо се случва и се спускам шеметно надолу. Махам във въздуха в опит да се хвана за нещо, виковете ми са заглушени от суровия вятър. Пропадам със страшна сила. Безпомощна. Изгубена. Точно така се чувствам и сега: падам и нищо не мога да направя. Не мога да го спра. Пленница съм на стария кошмар.

Винаги се събуждам, преди да се стоваря на земята. Това ми е спасението. Само че тази нощ не сънувам. Тази нощ падам към земята. И е точно толкова болезнено, колкото очаквах.

Притискам буза в хладното стъкло на прозореца и гледам как нощта препуска покрай мен. Докато Касиан кара, погледът ми се напряга в застиналия мрак, плъзга се по каменни дворове и фасади на къщи и търси отговор, търси причината за всичко, което се случва.

Читать дальше →