Кид

Начало книги

— Ти излъга!

Кид Калуун си признаваше няколко порока — пиенето, пушенето и ругатните бяха между тях — но той никога не лъжеше на карти. Устата на Кид се изглади и очите му се стесниха при хвърленото обвинение от другата страна на масата.

— Ти излъга! Никой не може да има такъв късмет! — викаше каубоят.

— Това са силни думи, мистър — каза Кид, с един тих и подправен с уиски глас.

Каубоят изглежда изведнъж осъзна, колко тих стана салонът. Той се огледа наоколо и видя приятелят си на бара да жестикулира усилено, но си нямаше никаква представа от какво е толкова разтревожен. Погледна отново към кутрето, седнало срещу него от другата страна на масата. Юношата беше много кльощав и имаше лице, гладко като бебешко дупе. Изключителната младост на Кид дразнеше. Да го мами едно дете, още мокро зад ушите! Това беше унизително. Той нямаше да търпи подобно нещо.

Детето събра монетите от центъра на масата към себе си, но очите му останаха върху посивелия каубой. Пушек се виеше бавно нагоре от една цигара в ъгъла на устата на Кид. Една изцапана от пот шапка със сребърна кордела, беше ниско нахлупена над челото му, скривайки очите.

Читать дальше →