Мистерия в “Елингам”

Начало книги

Съдбата навести Доти Епщайн преди година под формата на привикване в директорския кабинет.

И преди бе ходила там.

Долорес Епщайн не бе извикана заради някой от обичайните проблеми — сбиване, измама, скъсване на изпит, отсъствие. По принцип тя биваше пращана в кабинета по причини, които бяха доста по-сложни: подготвяне на нерегламентирани химически експерименти, поставяне под съмнение на разбиранията на учителя й за неевклидовата геометрия или четене на книги в клас, защото нищо ново не можело да се научи и било разумно да се оползотворява някак си времето.

— Долорес — щеше да каже директорът, — нямаш право да се държиш така, сякаш си по-умна от другите.

— Но аз съм по-умна — щеше да отговори тя не защото бе арогантна, а защото наистина бе по-умна.

Този път Доти не знаеше къде й е грешката. Да, бе влязла с взлом в библиотеката да търси една книга, но едва ли някой — я бе усетил. Доти познаваше всяко ъгълче в това училище, беше отключвала всички ключалки и надничала във всички килери, шкафове и ниши. Но без да има лоши намерения. Обикновено търсеше нещо или просто искаше да провери дали няма да й се опъне някоя ключалка.

Читать дальше →