Фаворитката на султана

Начало книги

Дъждът вали силно още от среднощ и е превърнал земята в тресавище. Излива се по керемидите на покрива и по терасите, на които жените обикновено простират прането и надничат, за да следят движенията на мъжете долу. Струите му бият по зелената теракота на джамията Шауия, по четирите златни ябълки и полумесеца върху високото минаре. Стичат се по оградата на двореца и образуват тъмни като кръв петна.

Занаятчиите стоят с роби, залепнали за телата им, пред масивните крила от кедрово дърво на главната порта, вече подгизнали и изпръскани с кал. Никой не се е досетил да запази дървото от дъжда; а това е сезонът, в който невени би трябвало да покриват голите червени хълмове като оранжева снежна покривка, а смокините в градските градини да започват да зреят.

На съседния континент френският крал е зает с разточителни планове за Версай и градините му. Султан Мулай Исмаил, владетелят на Мароко, е обявил, че ще построи дворец, пред който Версай ще изглежда като джудже: зидовете ще се простират от тук, в Мекнес, на почти петстотин километра в планините Северен Атлас чак до Маракеш! Първият етап – Дар Кбира с дванайсетте си кули, джамии, хамами, вътрешни дворове, градини, кухни, казарми и малки куполовидни постройки – е почти завършен. Баб ар-Раис, главната порта на комплекса, ще бъде официално открита след един ден. От всички краища на империята за събитието пристигат областни владетели с дарове от роби, златотъкани платове, френски настолни часовници и сребърни свещници. Исмаил възнамерява собственоръчно да заколи вълк точно в полунощ, да положи черепа му в стената и да зарови тялото му под портата. Но как, ако самата врата – символ на цялото грандиозно събитие – не е довършена? Какво ще направи султанът, ако плановете му бъдат осуетени?

Читать дальше →