Дете на порока

Начало книги

— Остани още малко. Дори не се е съмнало. Ще събудя дамите.

— Не мога. Трябва да тръгвам — Широкоплещестият Бо Сен Жюл си облече палтото и за миг остана да погледа спящата танцьорка от балетната трупа. Девойката толкова добре го беше забавлявала през последните няколко дни. Стройното й разцъфнало тяло беше само отчасти покрито от чаршафа, а леглото с пурпурен балдахин бе само на няколко крачки от мъжа. — Но пък страшно се изкушавам да остана, Албингтън — прошепна той. Очите му бяха притъмнели и полуотворени, а спомените от нощта разпалваха кръвта му.

— Кой ден е днес? — Извади емайлиран часовник от джоба на жилетката си и погледна цветния циферблат.

— Неделя, първи.

— Сигурен ли си? — той рязко вдигна глава и леко свъси вежди.

— Напълно. Утре си получавам заплатата. Никога не го забравям дори и когато такава първокласна мръсница топли леглото ми. Младият маркиз Албингтън се надвеси напред от стола, пресегна се през масата за карти и взе бутилка вино. — По този повод ще пийна — ухили се той и напълни чаша с превъзходно рубинено бордо.

Читать дальше →