Големият лош вълк

Начало книги

— И не се отклонявай от пътя.

Моли пое кошницата от майка си и кимна покорно.

— Само един господ знае какво има в онези гори. Можеш много лесно да се загубиш.

Моли се усмихна. Майка й работеше упорито, но се притесняваше твърде много. Краткият път, който Моли използваше до къщата на баба си, спестяваше време, а и нямаше причина да тревожи майка си, като й открие тайната си.

Мери Кинкейд се усмихна, вярвайки, че Моли е покорна дъщеря и пристегна качулката на червената й кадифена пелерина.

— Съжалявам, че трябва да ходиш всеки ден, но баба ти е страшно упорита. Само ако бе пожелала да остане при нас, докато се оправи…

— Но аз нямам нищо против — прекъсна я Моли, като целуна майка си по бузата. — Обичам да се разхождам, а и напоследък времето е много приятно.

Не можеше да каже на майка си, че обича самотните разходки през гората, когато имаше възможност да наблюдава смяната на сезоните, особено когато пролетта преминаваше в тихото знойно лято. Тогава не се налагаше да тича от къща на къща и да разнася хляба, който майка й бе изпекла, нито пък да бърза, за да свърши по-скоро с някоя работа в къщи или пък да изпере нечии чужди дрехи. Въпреки всичко се справяха добре след смъртта на баща й. Жените от семейство Кинкейд работеха много.

Читать дальше →