Най-простото безсмъртие — смехът

Начало книги

В приказките, които нашите детски уши помнят от дядовците, честичко се срещаха Хитър Петър и неговият побратим Настрадин Ходжа. И двамата — това го разбираме сега — яздят все магарета. Нека конят да бъде най-верният приятел на човека и знак за неговото благородство! Но на тези дрипави рицари на Смеха им трябваше именно магаре, за да пресичат спокойно всички граници — на държавите и времената — и да се срещнат с нас.

И приказките за техните подвизи са повече мъжки — те не се разказват в бабиния скут, в тях кротката поука е заменена с някой по-пиперлия съвет, тук благоприличието е просто неуместно и човешкият дух ликува щедро и волнодумно, забравил дори границата на възрастите — прави хората равни и в различните сезони на живота им. Смехът — най-простото, най-жилавото безсмъртие на Човека.

Пътува по света Настрадин Ходжа, скитник и богохулник, дрипав рицар на честното лукавство и благородната хитрост; пътят звъни под чевръстите копита на магарето му, вятърът развява халата му, прегорен на много места от искрите на крайпътните огньове, пътува Настрадин, син на греха, един делничен Дон Жуан, който раздава на жените бели речни камъчета и с това ги прави по-богати и по-верни на себе си, върви усмихнат под омазнената тюбетейка и по скъсаните му обуща има прах от пътищата на Багдад и Техеран, на Стамбул и Бухара.

Читать дальше →