Вихреният танцьор

Начало книги

— Дръжте крадлата! Дръжте я! Ограбиха ме!

Санчия изтича напряко по Меркато Векио, покрай църквата, после по улицата и прескочи някакъв измършавял уличен пес, който се облажваше с пръснатите по каменната настилка отпадъци. Сниши се под протегнатата ръка на един обущар с кожена престилка, но огромната му десница улови грубия шал, който покриваше главата й. Тя се отскубна от него с рязък замах и продължи да тича.

Търговецът, който я преследваше, напук на пълнотата си все повече я застигаше, така че сърцето на Санчия биеше панически под ребрата и.

Този път щяха да я пипнат.

Щяха да й отсекат ръцете до ставите.

Щяха да я хвърлят в отпадната яма за храна на плъховете.

Изгаряща болка проряза лявата й страна като убождане е игла. Въпреки всичко трябваше да бяга.

Какво щеше да стане иначе с Пиеро? — питаше се тя отчаяна. Другите бяха по-големи и някак си щяха да оцелеят. Но Пиер беше едва на шест. На толкова малко дете можеха да му се случат твърде много неща…

Читать дальше →