Целувката на тигъра

Начало книги

— Чакай ме!

Божичко! Той изобщо не я чува! Върви си, дори не забавя крачка, забързан по талпите на перона… Скоро тя изобщо няма да може да го стигне!

Обхваната от паника, Джейн Барнаби се спусна да тича така устремено, че избелялата й басмена рокличка се развя като знаме от вятъра. Без да обръща внимание на болката от заледената кал, която просто се забиваше в краката й през тънките подметки, тя залиташе по замръзналите буци на коловозите, устремена към перона. Оставаха й повече от тридесетина метра.

— Моля ти се! Чакай ме, де!

В сивата светлина на утрото трудно можеше да се види изражението на Патрик Райли, но той положително бе чул гласа й, защото като че ли за миг само се поколеба, след това бързо продължи пътя си. Дългите му нозе прекосиха бързо разстоянието между гарата и чакащия влак.

Ще я остави! Страхът я стисна за гърлото. Тя направи отчаян опит да се затича още по-бързо. Влакът вече целият вибрираше и фучеше, изпънал стоманените си мускули. Всеки миг ще дръпне и ще потегли.

Читать дальше →