Среднощен бродник

Начало книги

На фона на тъмните небеса проблесна светлина — сякаш знаме, развяно за битка.

Брин се втренчи очарована и доволна в среднощното небе. Сякаш наблюдаваше как едно тайнствено цвете разцъфва в сенчестите дълбини на гората. Беше се молила тази нощ светлината да е все още там.

— Ти ли го направи?

Тя се вцепени, но не се обърна. Беше дошла в тази мъничка стая на гърба на конюшнята с надеждата да си открадне миг самота, но трябваше да се досети, че няма да й позволят да се наслади спокойно на чудото. Поне беше само Делмас. Навярно щеше да успее да се отърве бързо от него.

— Какво да съм направила? Не знам за какво говориш. — Брин чу стъпките му зад себе си и сетне усети тежката му ръка на рамото си. Почувства вълна на отвращение, но не помръдна.

— Погледни ме.

Брин с нежелание обърна гръб на небесната прелест и смело го погледна.

Той незабавно отклони погледа си, както правеше обикновено, когато Брин го поглеждаше право в очите.

Читать дальше →