Годеницата на лъва

Начало книги

— Успях!

Теа се обърна светкавично и съзря Селена, която тичаше към нея откъм градските порти. Плитките на детето се бяха разпилели и червените му коси падаха свободно по гърба. Селена бе задъхана и слабичките й гърди се надигаха и спадаха бързо-бързо — явно момичето бе тичало през целия път от къщата на Николас.

Стигна до Теа и й подаде голямата сламена кошница.

— Нали ти казах, че няма да ме усетят. — Хвърли поглед върху дългата редица камили и талига, които вече потегляха на път. — Не можах да се измъкна по-рано. Мисля, че Мая ме е наблюдавала!

— Не биваше да рискуваш! — Теа остави кошницата на земята, приклекна и прегърна Селена. — Щях да се справя и без кошница!

— Но с нея е по-лесно. — Ръчичките на Селена обгърнаха раменете на Теа. — Ти се излагаш на толкова опасности. И аз исках да помогна.

Нещо стегна гърлото на Теа.

— Трябва да се връщаш. Мини през градината. Нали знаеш, Селим не я обикаля редовно.

Читать дальше →