Проклета въртележка

Начало книги

Една вечер, близо пет години след смъртта на Бети, реших, че е настъпил сетният ми час. А Господ ми е свидетел колко неподготвен ме свари.

Стоях в кухнята с Анри и спокойно си белех нещо, надавайки разсеяно ухо на приказките му. За стотен път ми доказваше превъзходството на поезията над всичко останало. Най-ужасното бе, че имаше право, но упорито отказвах да му повярвам. Можех да пиша романи и купища новели, но бях неспособен да нанижа и един свестен стих, хич ме нямаше за тая работа. Изпитвах безгранично възхищение към онези, които намираха начин да ви разбият с няколко фрази, от които ви секва дъхът, но бедата е, че всички те бяха полусмахнати. Питах се дали поезията ги подлудяваше или тъкмо обратното. Накрая стигах до извода, че един писател все пак успяваше да си приготви вечерята, докато поетът бе годен само да изпружи крака под масата.

Той се беше паркирал до прозореца с чашата си в ръка и съзнателно препикаваше романовия жанр, но аз си имах други грижи, окъснявах, а имах да свърша още много работа. Хвърлих поглед към побелелите му коси и реших тая вечер да го оставя да вилнее, затова и не го помолих да ми помага. Наместо да ми пълни ушите с глупости, реших, че му дължа това усилие за рождения му ден. Анри ставаше на шейсет и две и бях поканил няколко души да ни помогнат за духането на свещичките. Надявах се, че ще имам късмет да задържа двама-трима, за да си реша проблема с миенето на съдовете.

Читать дальше →