37° 2 сутринта

Начало книги

Бяха съобщили, че ще има буря към края на деня, но небето си оставаше синьо и вятърът бе утихнал. Отидох да хвърля един поглед в кухнята — да не би яденето да е загоряло, но всичко беше наред. Излязох на верандата, въоръжен с една студена бира, и останах за миг с лице срещу слънцето. Хубаво беше. Вече цяла седмица се излагах всяка сутрин на слънцето, присвил очи като истински щастливец. Една седмица, откакто срещнах Бети. Още веднъж благодарих на небето и протегнах ръка към шезлонга, а лицето ми потръпна от удоволствие. Настаних се удобно като човек с достатъчно време пред себе си и бутилка бира в ръката. През цялата седмица трябва да съм спал всичко на всичко двайсетина часа, а Бети още по-малко, дори може въобще да не е мигнала, не знам, тя винаги ме разтърсваше, ако задремех. Все ще се намери по-приятно занимание от спането. Ей, няма да ме оставяш така съвсем сама, казваше тя, какво си намислил, събуди се. Отварях очи и се усмихвах. Изпушваме по цигара, любим се или си разказваме разни истории — опитвах се да поддържам темпото.

Читать дальше →