Пристрастен към греха

Начало книги

Аз шпионирам с моето малко око нещо, което започва с… ОБИЧАМ ТЕ.

Благодаря ти, че ме увери, че мога, когато аз самата казах, че е невъзможно.

Диксън

— Не… мога… да… спра… да… ям — каза Шаму, докато поглъщаше третия десерт „Туинки“ с една ужасяваща хапка.

Наистина трябваше да съм по-впечатлен, че това едро и охранено момиче правеше секс със своето захарно угощение пред мен, но смешното е, че не бях. Това е така, защото всичко, върху което можех да се фокусирам, беше начинът, по който нейната апетитна уста лакомо и шумно поглъщаше сладката паста и аз не можех да не си представя, че тя поглъща моя член все едно той е последното й ядене, а не проклетото „Туинки“ Докато треперех леко в коженото кресло, казах на члена ми, че сега не е моментът да надига своята греховна глава, защото съм тук, за да помогна на Шаму, или по-точно на Шарън и нейното пристрастяване.

Пристрастяване според Уикипедия означава „продължително повтарящо се поведение, което води до тежки последствия или неврологични разстройства, които от своя страна водят до същото поведение“. Какво поражда пристрастяването? Какво кара хора като Шарън толкова крайно да се пристрастят към нещо, без което повече не могат да живеят? Имам предвид, че е странно да не можем да спрем определени поведения, тъй като ние сме тези, които контролираме действията си — ние, а не някой друг. Може би и навикът, но той е придобит по желание и е личен избор, така че би трябвало да можем да спрем, ако поискаме. Може би е потиснат спомен, който ни хапе по задниците и ние го използваме като извинение, за да се напушим, напием, да се разболяваме от болести, предавани по полов път, или както в случая на Шарън — да затлъстеем.

Читать дальше →