Красиво зло

Начало книги

Не отидох на погребението на Алис.

Бях бременна. Полудяла и подивяла от скръб. Но не за нея скърбях. Не. По онова време вече я ненавиждах и се радвах, че е мъртва. Алис бе тази, която причини това, Алис, която разруши живота ми, отне ми най-прекрасното нещо, което някога бях имала, и го разби непоправимо на милион късчета. Не плачех за Алис, а заради нея.

Но сега, четири години по-късно, по-щастлива в един нов живот, най-после намерила закътано място в удобния делничен живот, който водим с дъщеря ми Сара (моята сладка и толкова сериозна малка Сара), понякога ми се иска все пак да бях отишла на онова погребение.

Работата е там, че виждам Алис навсякъде — в супермаркета, край входа на детската градина на Сара, в клуба, където двете с момиченцето ми понякога се отбиваме да хапнем нещо евтино. С крайчеца на окото си мярвам блестящата, руса като жито коса на Алис, тялото, с което би се гордял и модел, приковаващите окото дрехи и спирам и се втренчвам с лудо биещо сърце. Обезумяла, на ръба на истерията, се заставям да се приближа, да се уверя, че не виждам призрак, че това не е тя, а просто друга нейна двойница. Отблизо тези жени понякога наистина приличат на нея, но никоя никога не е толкова красива. В повечето случаи, когато ги погледна отблизо, установявам, че всъщност няма никаква прилика.

Читать дальше →