Трима на бумел

Начало книги

— Нуждаем се преди всичко от промяна — каза Харис.

Точно тогава вратата се отвори, надникна госпожа Харис и каза, че Етълбърта я изпраща да ми напомни, че не бива да закъснявам заради Кларънс. Понякога си мисля, че Етълбърта е прекалено нервна по отношение на децата. Всъщност на малкия му няма абсолютно нищо. Излязъл сутринта с леля си, а като е с нея, винаги щом зяпне някоя сладкарска витрина, тя го вкарва вътре и му купува кремпити и пасти, докато се запъне, че повече не иска, и възпитано, но твърдо откаже да хапне каквото и да е. После, разбира се, на обяд яде само веднъж допълнително от пудинга и Етълбърта решава, че не му е добре. Госпожа Харис добави, че няма да е зле да се качим по-скоро в столовата, понеже иначе нямало да чуем Мюриъл да рецитира „Чай при Лудия шапкар“ от „Алиса в страната на чудесата“. Мюриъл е втората рожба на Харис — осемгодишно умно, схватливо дете, и аз обичам да я слушам, когато рецитира сериозни неща. Казахме, че ще си допушим цигарите и че ей сега се качваме, помолихме я също да не оставя Мюриъл да почне, преди да дойдем. Тя обеща да задържи детето, колкото може, и си отиде. Щом вратата се затвори, Харис продължи прекъснатото изречение:

Читать дальше →