Разговори след вечеря

Начало книги

Беше нощта на Рождество Христово.

Започвам по този начин, защото така е уместно, редно и благоприличие да се започне, а аз съм възпитаван да се държа уместно, редно и благоприличие, като съм научен винаги да върша уместни, редни и благоприлични неща и този навик ми е останал.

Естествено, дори съвсем информативно, не е изобщо нужно да споменавам датата. Опитният читател добре знае, че ще да е нощта на Рождество и не е необходимо аз да му го казвам. Всичко това винаги се случва в нощта на Рождество — историите за призраци.

Нощта на Рождество е гала-вечер за призраците. В нощта на Рождество те устройват годишното си празненство. В нощта на Рождество всеки в Страната на призраците, който представлява нещо… (макар че що се отнася до призраци, според мен е по-правилно да се каже — всяко нищо, което действително представлява нищо) излиза да се покаже, той или тя, да види другите, те да го видят, да се поразходи насам-натам, да парадира със савана си и покрова си пред другите, да се изкаже критично за маниерите на другите и да се подиграе с цвета на лицето им.

Читать дальше →