Пастирката от егреците

Начало книги

Ловуването на диви северни елени едва ли е толкова вълнуващо приключение, колкото би се сторило на доверчивия пътешественик, ако съди единствено по историите, които се разказват вечер по хотелските веранди в Норвегия. Строени от водача — млад мъж със замечтани и изпълнени с копнеж очи, тъй обичайни за хората от долините, — поемате от хотела в ранния преди обед и по залез слънце пристигате в отдалечена хижа, която ще ви служи за главна база по време на целия престой в планината — една доста унила и безрадостна база.

Събуждат ви на зазоряване, навън е студено и мъгливо, закусвате кафе и сушена риба, мятате на рамо ремингтона и неохотно излизате в мразовитата влажна утрин; водачът залоства вратата на хижата и ключът пристъргва в ръждясалата ключалка.

Часове наред се катерите по стръмни каменисти склонове и лъкатушите сред елите, разговаряте шепнешком, да не би с гласовете си да подплашите бързоногия дивеч, който винаги е надал едно ухо на вятъра. В долчинките и деретата са навети дебели преспи сняг, над които предпазливо подбирате къде да стъпите, вслушвате се в далечния грохот на планинската река, която си пробива път под нозете ви и се питате дали ледът върху нея навсякъде ще е достатъчно дебел, за да ви издържи. От време на време, докато се точите в индианска нишка по билото на острозъб хребет, на стотина метра под вас зървате буйната зеленина в долината, но няма как да се насладите на гледката, тъй като вниманието ви е съсредоточено изцяло върху следите на водача — само една погрешна стъпка вляво или вдясно, и веднага ще се намериш долу или, ако трябва да бъдем точни, някой друг ще те намери там.

Читать дальше →