Човекът, който се отклони от пътя си

Начало книги

За първи път срещнах Джек Баридж преди десет години на хиподрума в едно от северните графства.

Звънчето току-що бе известило, че скоро започва главната гонка. Аз се мотаех с ръце в джобовете, наблюдавайки повече тълпата, отколкото състезанията, когато изведнъж покрай мен към конюшните притича мой познат спортист, спря се за миг, хвана ме за ръка и хрипкаво прошепна в ухото ми:

— Бий по мисис Уолър. Сигурна работа.

— Да бия… кого? — опитах се да разбера.

— Бий по мисис Уолър — повтори той още по-внушително и изчезна в тълпата.

Гледах след него с нямо изумление. Какво ли е направила тази мисис Уолър, че се налага да й посегна? И даже в нещо и да е виновна непознатата ми лейди, то не е ли малко жестоко да се постъпва по този начин с дама?

В същото време като погледнах нагоре, забелязах, че на дъската, където се отбелязват залаганията за предстоящата гонка е написано с тебешир: „Мисис Уолър, дванайсет към едно“. Тогава ме осени, че „Мисис Уолър“ е кон, а щом поразмислих още малко, извадих си заключение, че съветът на моя приятел, изразен с по-пристойни думи означава: „Заложи на Мисис Уолър и не жали парите“.

Читать дальше →