Елате в моя дворец

Начало книги

— Кога ще се решите да умрете, Ерик?

Тишина, време, колкото да изтупка наполовина сърцето. Ударът беше успял.

— Засегнаха ви! — вика Делиза, пляскайки с ръце. Останалите гости изоставят масите, отрупани отново с блюда и напитки, за да се приближат към своя домакин.

— Дали това предизвикателство е по правилата, скъпи ми Сорж?

— Не, съвсем не! /— да, по правилата е, искаме дуел! — започват да викат две или три момичета. Кавалерите им ги усмиряват със свъсване на веждите/. Вие ме изкормихте едва преди шест седмици и трябва да го призная — по изключителен начин. Оттогава не съм имал възможност да се тренирам.

— Изчакайте толкова, колкото ви е необходимо, а после, веднага щом възстановите рефлексите си и влезете във форма, елате да ми зададете отново въпроса си. За мен ще бъде удоволствие да ви отговоря.

Леко движение с ръката към галерията с трофеите съпровожда фразата. Сорж гримасничи. Препарираното тяло, което Ерик бе избрал да постави на видно място, е съвсем същото с онова от неговото предишно превъплъщение. Ударът със сабята — причинил смъртта му, — бе издълбал дълбок разрез през целия му стомах. Със своя специфичен усет към черния хумор, Ерик бе разтворил още повече раната и разтегнал устните и със златни игли, също като някой съзнателен балсамиращ, подготвящ трупа на свой знатен клиент.

Читать дальше →