Особняк

Начало книги

Баща и спеше. От десетина минути, не повече. Допреди малко Шийла го забавляваше с няколко стари албума, които нарочно бе донесла от кабинета. Смяха се и ги разглеждаха заедно. Баща и беше много по-добре. Сестрата дори сметна, че може да си вземе половин ден отпуск, и следобеда излезе да се поразходи, като остави пациента си на грижите на дъщеря му, а междувременно мисис Мъни се бе измъкнала с колата — отишла бе до селото на фризьор. Лекарят ги бе уверил, че кризата е преминала и че на болния не му трябва друго, освен да си почива и да не се притеснява за нищо.

Шийла стоеше до прозореца и гледаше към градината. Щеше, разбира се, да остане у дома, докато баща и се нуждае от нея — наистина не можеше и дума да става да отпътува, преди да е сигурна, че той е съвсем добре. Смущаваше я само едно — отхвърли ли сега предложението на театъра да поеме главни роли в предстоящите постановки на няколко Шекспирови пиеси, друг подобен шанс можеше вече и да не и се удаде. Розалинда… Порция… Виола — Виола несъмнено бе най-вълнуващият образ сред тях. Копнежът, скрит зад преструвка, цялата тази интрига, в която измамата изостря жаждата за любов.

Читать дальше →