Хаос

Начало книги

Лудият, сам в каютата си, се поклащаше напред-назад на тясната койка. Очите му бяха втренчени в матовия блясък на личния му сейф. Побиваха го ту горещи, ту ледени тръпки. Не съзнаваше, че големият въздушен кораб се носи над Атлантическия океан, не чуваше бръмченето на четирите двигателя, които въртяха грамадните перки, и не знаеше за зрелищните услуги, предлагани от екипажа, нито дали е ден или нощ. Изцяло се беше съсредоточил върху малкия сейф.

Откакто напусна Европа, се осмеляваше да излиза от каютата си само късно през нощта, за да използва една от общите тоалетни. Дори по време на тези тайни набези бързаше да се върне в стаята си, щом чуеше, че други пътници или екипажът се размърдват. В първата нощ на пътуването и на следващия ден стюардът почука на вратата му, попита го дали се нуждае от нещо и му предложи солени бисквити, за да успокои стомаха си, ако се чувства зле от движението на дирижабъла. Пътникът отказа всичко, опитваше се да се държи учтиво. Но когато на втория ден стюардът дойде отново и го попита дали иска да му поднесе вечерята в каютата, мъжът изпадна в ярост и наруга безобидното момче на смесица от английски, гръцки и един африкански диалект, който беше понаучил последните месеци.

Читать дальше →