Далеч от моя дом

Начало книги

Бягам, само бягам. Знаете ли какво е това? Сигурен съм — не. Вие сега спите под своите топли завивки, а луната, жълта и пълна като за празници, на които се разчленяват младенци за берекет, свети през прозорците. Чувам след себе си тропота на копитата, тихите подвиквания на ездачите. Меч се вади от ножницата, стрела стърже по тетивата — и всичко това е за мен. Кой ли съм аз? Е, който трябва. Не е нужно да знаете. Важното е сега, че аз бягам, а това не трябваше да е така преди няколко дни. Лошо е да се забъркаш в такива дела.

Имаме си гора край село. Старите й викат „Ельовото“, а аз никак, защото не вярвам на глупости. Такъв съм си, старите ми разправят, че няма да свърша добре, но мога ли да вървя срещу себе си? А самите старци също не вярват на приказките си, дето са ги чули от дядовците си, а те… и т.н. Но онзи ден старият Гечо ме вижда и ми разправя през кривите си зъби:

— Чу ли снощи шумоленето около Дървения Хако? Дяволски изчадия…

Читать дальше →