Рожденичката

Начало книги

Не си вдига телефона. Звъня му за втори път в рамките на петнайсет минути, освен това му писах, но не получих отговор. Планира ли да си спомни, че трябва да дойде в два?

Затварям телефона, поглеждам нагоре към часовника над бара и виждам, че е почти полунощ. Още два часа, преди гаджето ми да ме прибере от работа.

А аз си мислех, че ще го изненадам приятно, като му се обадя да ме вземе по-рано тази вечер.

Мамка му.

Трябва да си поправя колата. Не мога да разчитам на него да ме кара насам-натам.

Музиката изпълва въздуха наоколо, вдясно клиентите се смеят, а вляво една от другите барманки пълни хладилника с лед.

Безпокойството боде тила ми. Ако не отговаря, значи е заспал или припаднал. И в двата случая ще си спомни за мен, когато вече е твърде късно. Невинаги е толкова ненадежден, но и няма да му е за пръв път.

Предполагам, че това е стандартен проблем, когато превърнеш свой приятел в гадже. Все още си мисли, че всичко ще му се размине.

Читать дальше →