На лов за тауг-теке

Начало книги

Още спях, покрит с тежката кошма, когато рано сутринта под входния брезент на палатката ми се провряха главата и ръката на малкия Абдрасурман и звънкият глас на младия джигит весело екна:

— Ей, давай чашка, ще пием кумис! Ставай, трябва да вървим, стрелят теке! — Веднага скочих: днес ни предстоеше да отидем към скалите на лов за теке — диви планински козли. Досега не ми се беше случвало да видя тези животни, които живеят по високите планини.

Докато си оправях нещата, Абдрасурман донесе кумис. В откритата палатка струеше сияйната светлина на утрото. Излязох. Денят започваше. Заляна от ранното, студено слънце, между веригите на мощните хребети Кунгей и Заилийски Алатау лежеше долината Кебен — тя гореше сред зелената светлина на алпийските пасища — джайляу, както ги наричат киргизите. Снежните върхове на планината и езиците на ледниците розовееха. Разпенени бели ручеи по склоновете на хребета, по отсамната страна на долината, падаха вертикално надолу и ту ослепително пламваха, ту матово гаснеха. Из кръглите връхни отвори на ловните и на овчарските юрти, сред които се намираше нашата палатка, се издигаше лек дим. Прозрачното, синьо, близко планинско небе сияеше и лъхаше прохлада.

Читать дальше →