Уилоу

Начало книги

О, колко прекрасни бяха кучетата-убийци! Колко мощни бяха техните рамена и как елегантно се извиваха техните лъскави, неокосмени опашки! О, как безшумно и плавно се движеха те до своите водачи сред мъглите и пушеците, обвили Нокмаар.

В очите на кралицата, застанала на балкона на заклинателната зала, образите на водач и куче се сливаха в едно единствено същество — нейното същество. Мъжете носеха черни кожени ризници, черни като кожата на зверовете до тях. Кучетата потръпваха леко в очакване на командата, застанали плътно до водачите си.

Утринта бе хладна и Бевморда се загърна с мантията си. Тя се бавно усмихна и продължи да чака мълчаливо.

Предстоеше упражнение в убийство. Няколко затворници вече бяха докарани от килията. Те стояха скупчени и се притискаха един в друг зад един от контрафорсите на крепостната стена, така че кучетата не можеха да ги видят. В отсрещния край на вътрешния двор изведнъж се отвори една от портите, а малко след това беше пуснат и мостът през рова. През портата се виждаха сиво-зелените хълмове на Долината Нокмаар й затворниците лесно можеха да си представят свободата, която ги очакваше.

Читать дальше →