Бягащият ловец

Начало книги

Рамон Еспехо се пробуди зареян в море от мрак. За миг остана отпуснат и безразличен, унесен в безметежно спокойствие, а след това съзнанието се върна лениво, като нежелана закъсняла мисъл.

След дълбоката и топла пустота споменът кой е не носеше никаква радост. Макар все още да не беше напълно буден, все пак усети бремето на собственото си съществуване, натежало върху сърцето му. Отчаяние, гняв и постоянното глождещо терзание прозвучаха в ума му като нечие покашляне от съседната стая. За някакъв блажен интервал беше никой, а сега отново бе самият той. Първата му наистина съзнателна мисъл бе да отрече разочарованието, което изпита от това, че е жив.

Беше Рамон Еспехо. Работеше по договор за проучване на рудни залежи край Нуево Жанейро. Беше… беше… Рамон Еспехо.

Макар да бе очаквал подробностите от живота му да се изсипят на порой — какво е правил предната вечер, какво трябва да прави днес, какви недоволства таи в душата си, какви негодувания са го карали да кипне напоследък, — следващата мисъл просто му изневери. Знаеше, че е Рамон Еспехо… но не знаеше къде е. Нито как се е озовал тук.

Читать дальше →