Армагедони

Начало книги

През по-голямата част от човешката история краят на света е бил нещо, което може да се предизвика от Господ (или боговете, в зависимост от това кой сте и къде и кога живеете), нещо, определено от невидими сили, които действат извън мирянското царство, нещо, което не е по силите на смъртния човек. Най-разпространената дума за свършека на света „Армагедон“ запазва този религиозен оттенък и до ден днешен, въпреки че използването й е разширено, за да включи най-общо катастрофи, унищожаващи света, както и определеното събитие, пророкувано в християнската библия. Затова когато човек си помисли, че настъпва краят на света, си го представя като нещо, което е причинено от божествени сили — наводнение, изпратено от Бог, чума или хвърлянето на Земята във всепрочистващ огън.

Едва в залеза на деветнайсети век идеята, че краят на света може да настъпи и по нерелигиозни причини — поради случайни събития, свързани със сляпото действие и взаимодействие на космически сили, вместо по Божията воля, — започна да прониква в човешките представи, разпространена от книги и разкази като „Звездата“ на Х. Дж. Уелс, „Последният човек“ на Мери Шели, „Разговорът на Ерос и Кармион“ на Едгар Алан По и „Отровният пояс“ на Артър Конан Дойл. Уелс допринесе и за приемане в общественото съзнание на още два начина за предизвикване на края на света — чрез нашествие на враждебни извънземни, решили да унищожат човешката раса с такова пренебрежение, с каквото ние изтребваме насекоми или друга напаст, появила се в къщата ни („Война на световете“); или чрез безкрайна глобална война, която най-малкото ще погуби голяма част от цивилизацията, дори и да не изтрие от лицето на Земята абсолютно всички човешки същества („Машината на времето“, „Обликът на бъдещето“ и други).

Читать дальше →