Тези плитки гробове

Начало книги

На Уилфрид Донъли, майка ми – първия човек, който ми разказваше истории – с обич и благодарност

Миналото никога не е мъртво. Дори не е минало.

Уилям Фокнър

•

Приют за душевноболни „Даркбрайър“

Ню Йорк

Ноември 1890 г.

Джоузефин Монтфорт се взираше в прясно зарития гроб пред себе си и в дървения кръст в горната му част.

– Ето ви го. Кинч – каза Флин, гробарят, и посочи името, изписано върху кръста. – В понеделник го погребахме.

Понеделник, помисли си Джо. Преди три дни. Достатъчно, за да е започнал да се разлага. И да вони.

– Сега си искам парите – каза Флин.

Джо остави фенера на земята. Извади няколко банкноти от джоба на палтото си и ги отброи в ръката на Флин.

– Ако ви спипат тук, не сте ме виждали. Чуваш ли, момиче?

Джо кимна. Флин прибра парите в джоба си и изчезна в мрака. Лунната светлина обливаше редиците гробове и надвисналите кули на приюта. Отнякъде се надигна стон, тънък и пронизителен.

Изведнъж куражът напусна Джо.

Читать дальше →