Брон

Начало книги

Бека Оберто изгледа баща си и устоя на изкушението да изкрещи.

— Какво?

— Трябва да се преместиш при мен — сви рамене Тим. — След по-малко от час един мъж ще се настани в къщата ти. Застлах старото ти легло с чисти чаршафи.

— Не! — Младата жена яростно поклати глава и се облегна на колата си. Той току-що й бе заявил, че е дал съгласието си на някакъв човек да се нанесе в дома й, но къщата си беше нейна. — Не може просто да ми заповядаш да живея с теб или да даваш разрешение на някой да се настанява в дома ми. Дядо завеща голямата къща на теб, а тази за гости на мен. Непознатият е твой приятел, така че го покани в твоя дом.

— Не става. Той е, ъ-ъ, различен. Има нужда от собствено пространство, Ребека.

— Аз също. Не ме интересува колко е различен и в каква ситуация се намира. Няма да получи моя дом. Обичам те много, но съм на двадесет и девет, вдовица, и твърде възрастна, за да живея отново с баща си. — Тя си пое въздух. — Плюс това, ти ме побъркваш. Отнасяш се с мен сякаш съм десетгодишна, а и живея самостоятелно твърде отдавна, за да се върна отново към това. Няма начин, по дяволите. Достатъчно ясна ли съм? Дай му старата ми стая.

Читать дальше →