Прокобата на Господаря Гад

Начало книги

Тя излезе от магазина тъкмо навреме, за да види как малкият й син играе на тротоара, а посивелият, измършавял мъж крачи към него подобно на амортизирана машина. Сърцето й в миг се сви. Жената скочи, сграбчи сина си за ръката и го дръпна настрани, за да го запази.

Мъжът отмина, без да обърне глава към тях. И докато гърбът му се отдалечаваше, тя изсъска след него:

— Върви си! Махай се! Засрами се!

Томас Ковенант не забави крачките си, равномерни като работата на часовник с навита докрай пружина. Но наум отвърна: „Да се засрамя ли? Да се засрамя?!“. Лицето му се разкриви яростно. „Пазете се! Иде нечистият изгнаник!“

Той виждаше как хората, между които вървеше — знаеше имената им, познаваше домовете и ръкостисканията им, — се дръпват встрани, за да са по-далеч от него. Някои май затаяваха и дъх. Безмълвните му вопли секнаха. Тези хора нямаха нужда от древния ритуал на тревожния възглас, за да са нащрек. Томас се съсредоточи, за да овладее неудържимия си порив да се озъби, и остави стегнатия механизъм на волята да го тласка напред крачка след крачка.

Читать дальше →