Малкия брат

Начало книги

Аз уча последна година в гимназия „Сезар Чавес“1 в слънчевия квартал Мишън в Сан Франциско и това ме прави един от най-наблюдаваните хора на света. Казвам се Маркъс Ялоу, но когато тази история започна, се подвизавах като w1n5t0n. Произнася се „Уинстън“.

А не „дабълю-едно-ен-пет-те-нула-ен“ — освен ако не си невеж служител на училището, толкова изостанал, че още да наричаш Интернет „информационната магистрала“.

Познавам точно такъв човек и името му е Фред Бенсън, един от тримата заместник-директори на „Сезар Чавес“. Той е наистина голям досадник. Но пък ако ще си имаш тъмничар, по-добре да е невеж, отколкото истински разбирач.

— Маркъс Ялоу — каза той по високоговорителя една петъчна сутрин. Принципно уредбата не е много добра и като прибавим хроничното мрънкане на Бенсън, се получава по-скоро звук от храносмилателни проблеми, а не училищно съобщение. Но хората са добри в различаването на имената си в звукова суматоха — въпрос на оцеляване.

Читать дальше →