Домът на Червения убиец

Начало книги

Убийството, ужасно и кърваво, беше планирано от душа, черна като нощта. Убийство, на чието неизбежно приближаване щяха да бъдат мълчаливи свидетели единствено жаркото слънце и гладките безветрени води на Средното море.

Денят беше горещ и към обяд жегата вече притискаше като тежка завивка тримачтовата карака1, потеглила от Фамагуста. Платната бяха увиснали, смолата между плесенясалите греди се топеше. Пасажерите на борда – поклонници, търговци, пътешественици и скитници – се бяха свили под всички сенки, които бяха успели да намерят. Някои се молеха; други, засенчили зачервените си очи от слънцето, оглеждаха небето в очакване дори на най-лек полъх. Палубите на "Сейнт Марк" пареха на допир; дори екипажът се беше скрил от блясъка и горещината на слънцето. Наблюдателят дремеше високо на мачтата. Сребърен медальон на свети Христофор2, закован над главата му, улавяше слънчевите лъчи и ги връщаше обратно като молитва за сянка и силен, хладен бриз.

Читать дальше →