Внимавай в картинката

Начало книги

В ателието на четвъртия етаж във величественото имение „Уолдемър Хауз“, Изабел Бенджамин завърши последната картина, която щеше да нарисува тук. През изминалата седмица светлината беше хубава, влажността — потискаща, но все пак поносима, а температурата не надвиши двайсет и седем градуса. Сега, като се отдръпна назад и огледа платното, Изабел кимна доволно.

Това, без никакво съмнение, беше най-добрата й работа до момента.

Като взе тънка четка, тя я топна в черната боя и се подписа със замах.

Затвори бурканчетата с боя и почисти палитрата. После избърса четките си в един парцал, изми ги на мивката и грижливо ги подреди на масата. Развърза престилката си и я закачи.

Не знаеше защо се тревожи. Когато си заминеше, Брадли щеше да изхвърли на боклука всичко, което му напомня за нея. Но се надяваше — всъщност, надяваше се заради бъдещето на дъщеря си — че все пак няма да му даде сърце да изхвърли картината й. А ако грешеше… е, добре, това щеше да е загуба за света на изкуството.

Читать дальше →