Вещицата

Начало книги

Някой притискаше нож към гърлото му.

Иън Феърчайлд обаче остана абсолютно неподвижен и със затворени очи. Продължаваше да диша равномерно, уж че спи.

Не му се случваше за първи път, но сега го бяха изненадали. Не бе имал достатъчно време, за да си спечели врагове в Шотландия, а баща му — единственият човек, който на драго сърце би го убил — бе прекалено болен, за да става от леглото.

Тогава кой се бе промъкнал в спалнята му посред нощ?

Предпазливо повдигна клепки и се взря в призрачното лице.

Жена! Привлекателна! Решителна, ако се съди по изражението.

Очите му се ококориха.

— Ти си идиот, Иън — изрече го високо. Не виждаше защо да не се обърне към един фантом, а звукът от собствения му глас го изпълни с увереност. — Това е само сън.

Опита да се раздвижи.

Не успя. Призракът седеше върху гърдите му. Сънят го държеше в плен и той не можеше да помръдне.

Нормално. Само ако стоманата, притисната към гърлото му, не бе така студена и истинска. И ако не се чувстваше някак… странно… Сякаш безметежно се носи по вълни, нелогично спокоен пред заплахата от насилие.

Читать дальше →