Твоята целувка

Начало книги

Каретата на херцогиня Магнус спря пред високата къща на Бъркли скуеър, вратичката се отвори и отвътре излезе една самозванка.

Нейната дълга, практична пелерина прикриваше тъмен пътнически костюм. Тялото й беше високо и закръглено където трябва, също като на херцогинята, а аристократичният й акцент можеше да се мери с този на знатната дама. Черната й коса на свой ред беше опъната назад по абсолютно същия начин.

И все пак разликите бяха очевидни за зоркото око. Лицето на самозванката беше по-сладко и по-кръгло, с огромни, поразително ведри сини очи. Гласът й беше дрезгав, топъл, чувствен. Ръцете й почиваха на кръста, движенията й — грациозни и елегантни — нямаха нищо общо с бодрата увереност на херцогинята. Самозванката се усмихваше бавно, мръщеше се бавно и никога не даваше воля на великолепния си смях. И действително, тя претегляше всяка емоция, преди да й даде израз, сякаш нещо в миналото бе изсмукало до капка нейната импулсивност. Не че самозванката се цупеше, но беше сдържана, нащрек и прекалено тиха.

Читать дальше →