Моята любима годеница

Начало книги

— Въпросът не е, че си била джебчийка, Саманта. Проблемът е, че на всяка цена държиш да изтъкнеш слабостите на работодателите си не пред кой да е, а пред тях самите. Естествено е те да са недоволни от това. — Адорна, лейди Бъкнел, произнесе думите с обичайния си нежен, дрезгав глас, и ако човек не я познаваше, би помислил, че тя приема съвсем спокойно вестта за поредното уволнение на Саманта.

Саманта Пендъргаст не допусна тази грешка. Тя стоеше пред писалището с високо вдигната брадичка и изправени рамене — точно както Адорна я беше учила.

— Не, госпожо.

Кабинетът в Реномираната академия за гувернантки беше издържан в нюансите на светлосиньото и в него русокосата Адорна блестеше с чувствената си красота като диамант върху сатенена възглавничка.

— Предупредих те за характера на мистър Уърдлоу. Обясних ти, че той е тираничен човек, според когото жената не бива нито да се вижда, нито да се чува, и ти ме увери, че ще се справиш.

Читать дальше →