Гняв

Начало книги

Предсмъртни стонове се носеха след Грифит от рода Пауъл всеки път, когато замахваше с окървавения си рицарски меч. Той раздра въздуха с бойния си вик, опъна юздите на коня, за да го извие настрани, и замахна с алебарда.

Първият рицар падна. Грифит нямаше и миг време да се занимава повече с него. Друг рицар зае мястото му, след това още един и още един. Никой от тези изнежени англичани не беше достоен противник за уелсеца, но воините от кралската армия на Ричард продължаваха да атакуват все по-мощно и по-мощно. Грифит пришпори коня си. Изтощеното животно затъваше в мочурището, около него се носеше вонята на смърт и разруха. В същия миг, в който жребецът усети твърда земя под копитата си и дочу кънтежа на мечовете, Грифит застана лице в лице с главния корпус на кралската армия.

С боздуган и брадва Грифит проряза пътека в гъстите рицарски редици. Стонове и писъци оглушаваха ушите му. Сладникава течност с вкус на метал и сол се процеждаше в устата му. Вятърът брулеше бедрата му, докато той покосяваше безмилостно нашественика. Кръв се стичаше от многобройните рани по тялото му и мокреше наметката на коня под доспехите, но не го беше грижа за това.

Читать дальше →