Две лица

Начало книги

Чайникът свиреше пронизително. Водата отдавна вреше, но стопанката не идваше да изключи газта и да прибави пакетчетата чай, подготвени на масата. Котката облизваше маслото от филиите в чинията. По радиото говорителят съобщаваше статистиката на престъпленията от последната седмица. Чешмата капеше равномерно и монотонно, отброявайки секундите, които изтичаха с водата.

В антрето, по перилата на стълбището се прецеждаше на тънка струйка полусъсирена кръв. Трупът лежеше в подножието му с лице обърнато към тавана. На гърдите зееше дълбока рана.

Животното седеше в ъгъла и съвсем тихо виеше. Това беше третата му жертва за отминалата нощ, а все още беше гладно. Последните остатъци от човешкото у него му нашепваха, че върши ужасни неща, но инстинктът за оцеляване заглушаваше с дивите си крясъци всяко чувство за вина. И отново побеждаваше То — животинското…

Инспектор Кох огледа трупа и отбеляза нещо в бележника си. После се оттегли, за да даде възможност на фотографите да си свършат работата. Съдебният лекар пристигна и също огледа тялото. Както винаги беше спокоен, въпреки ужасната гледка. Когато приключи, той се приближи до Кох:

Читать дальше →