Tchae khana (Крайпътна кръчма)

Начало книги

Най накрая се пенсионирах и ми олекна.

Да, тъжно е да си пенсионер. Да не ставаш в пет всяка сутрин, да не палиш първата цигара вървейки към камиона, да не въртиш кормилото до мръкнало, да не ядеш студена манджа от консерва и да не спиш в евтини мотели край пътя. Но най-тъжно е да не поемаш по прашните пътищата, а да бъдеш в гаража на живота завинаги.

Да, тъжно е да си пенсионер, но на мен ми олекна. И как няма да ми олекне! Цяла вечност съм си мълчал от страх да не ме изкарат луд и да не ме уволнят, ако разкажа какво ми се случи навремето. А то напира да излезне от устата ми, обсебва ме… Как съм си държал езика зад зъбите толкова време само аз си знам.

Ние тираджиите сме корави хора, преживели сме какво ли не. От първите години имам един спомен. Пътуваме през пустошта на Анадола, а те пътищата, тесни, стръмни — едва пъплим. И както си кретаме като претоварена камила, сякаш изпод земята наизскачаха някакви, живи диваци, обградиха ни и разтовариха камиона в движение…

Читать дальше →