Селска космогония

Начало книги

Насядали на новия кръчмарски чардак, мъжете бяха преполовили второто си питие и вече се отпущаха да поприказват. Денят отдавна беше станал история. Небето беше почерняло като маслина, а едрите звезди приковаваха очите, които още не бяха замъглени от алкохола. Пък и някои от замъглените.

Под чардака шумът на селската река се смесваше с набиращата сила гълчава. Кучета се разлаяха в горната махала, но странникът седнал на масата в ъгъла, току до парапета чуваше ясно разговора на съседната маса:

— Небето е връщник, дето покрива земята. — казваше як ратай с буйна рижа четина, стърчаща изпод скъсания му калпак. — Моят стопанин вика, че било от стъкло…

— Аз не му хващам вяра на твоя господар — засука мустаци кльощаво човече, с кърпена риза. — От къде ще се вземe толкова стъкло? Това са празни приказки.

— Небето е биволска кожа, накована с клинци. — заключи селският джамбазин и поглади прошарена брада с мургавата си ръка.

Читать дальше →